Някога ще върнеш ли отминалите дни,
но какво са те когато пропити са с лъжи.
А отминали са те нали.

Рибари много, още от преди векове.
Всеки със свойте мечти и блянове.
За златна рибка си мечтая,

Криви са на всички ни лицата.
Изкриве я от злоба я от страх.
Паника безможна студ и мрак.

Любов да има.Това ни учат всички.Дори животните.А сега през пролетта всички те се обичат.И ние сме животни .И ние трябва да се обичаме.

А вида на любовта,нека всеки сам си определя.

Аз май пак се насрах.
Е стига де.Не ти ли писна??Не порасна ли достатъчно вече ,че да се усещаш.
Еми.....