"Добър вечер!" - чу се зад тях в тъмнината. Гласът бе мъжки, суров, студен и леко строг. Те се обърнаха. Зад тях стояха двама високи гологлави мъже с фуражки. "Полицаи Петорв и Георгиев" - представиха се господата. "Добър вечер!" - отвърнаха младежите, леко стреснати. Униформените поискаха документи за индентификация. Мигновено бяха представени две лични карти. Погледнаха ЕГН-тата на младежите. Едното започваше с 92, а другото с 91. Годината все още е 2008. И двамата бяха непълнолетни. Сега те бяха още по-притеснени, предполагаха, че ще последва разходка до районното, тъй като часът бе 4 през нощта. На въпроса на къде са тръгнали, те в един глас отвърнаха : "Към денонщния магазин".
   Те наистина отиваха на там, за да си купят още алкохол. Бяха на купон в дома на тяхна съученичка в столичния квартал Младост. До момента всичко беше наред. Изглежда обаче, не бяха предвидили правилно колко ще изпият. Те бяха доброволците, загубили на зарове разбира се, на които се падаше честта да пазаруват. Вечерта протичаше весело. Игрите на цък и никога не съм, ги бяха забавлявали, ободрили и укоражили. Имаха смелост и бяха продължили с подаръци и истината или се осмеляваш. Примесено с много алкохол, полвината апартамент беше упостошен. Безалкохолното много отдавна беше свършило, но никой дори не се сещаше за него. След вземането на списъка с това, което трябва да се вземе от магазина, момчетата събраха пари от всички и тръгнаха. Маршрута им бе обяснен, но те знаеха само него. Нямаха си на идея къде ще отидат, ако кривнат в някоя друга уличка.
   Полицаите бяха доста учудени мкакво правят тези мочета в Младост, когато адресите и на двамата бяха в Люлин. Тъкмо от другата страна. Момчетата не можаха да обяснят нищо смислено. Бяха помолени съвсем любезно да се поразходят с господата. Стигнаха до патрулна кола номер 24-07-12. След проверката се установи, че не са издирвани за нищо. Щателно бяха претърсени за притежание на незаконни вещества или оръжие. Не откриха нищо. На младежите им беше обяснено,че този път им се е разминало, но сега да изчезват. Те изчезнаха в тъмнината, весели, с усмивка на уста, радвайки се, че "ушавите" ги е домързяло да ги водят до районното.
   За щастие момчетата усяха да се върнат до там, където бяха стигнали, преди срещата. Продължиха към магазина. Когато стигнаха взеха всичко, платиха и си тръгнаха. Разходката обаче, беше продължила повече от очакваното. Момчетата сега бяха абсолютно трезви. За жалост обаче, пътят им бе обяснен, когато бяха стабилно подпийнали. Заедно с опиянението и споменът за посоката бе изчезнал. За щастие разполагаха с мобилни телефони и решиха да звъннат. Единият усатовни, че неговият липсва, а другия, че няма батерия. Започнаха да обикалят по уличките из квартала. Решиха да почнат да пият, пък ако намерят апартамента, добре; иначе - каквото стане. Пък им беше и студено, а това беше добър начин да се сгреят. Пак се напиха и осъзнаха, че са стигнали до денонощния магазин. Нямаха пари за повече пиене.
   Започнаха да си възстановяват спомените. С нарастването на количеството погълнат алкохол, количеството спомени също се увеличаваше. Откриха апартамента.
   Въпреки забавянето всички бяха щастливи, когато ги видяха и продължиха да се забавляват. На сутринта капнали от умора заспаха кой, където свари. А момчетата си изведоха важния житейски изовд, че каквото не може да прогресира, е по-добре да се зацикли. На здраве и пак, и пак, и пак.