"Хей усмивка къде си бе? :) "Чу той и се обърна.В следващия момент усещаше единствено нейната тежест,защото тя се беше хвърлила върху него.Беше избрала подходящ момент,под краката им нямаше лед и неможаха да паднат.Той я гушна,разбра ,че е някоя позната,но коя точно незнаеше.След миг тя стъпи на краката си и с широка грейнала усмивка извика "Как си,какво правиш?".Ентусиазма който струеше от думите и изпълваше цялото пространство.Нейната радост беше наистина искренна.Тя беше много щастлива,че се виждат.Той я разпозна,не се познаваха от одавна,едва 2 години но си бяха близки.Даже доста.Когато се усъзна той се усмихна гушна я пак,и когато я пусна и каза:"еййй добре сам аз ти какво правиш,как така си тук."Всъщност това се случваше пред НДК,а тя живееше едва на 5 мин от там.Въпреки това обаче не ходеше често пред двореца,защото имаше прекалено много хора които тя не харесваше."Ами така се случи,тук съм.На къде сте тръгнали??" запита тя.Тогава той се сети,че с него има още 5 човека."Ами отиваме на кръчма,твойте планове какви са?"попита я той."ОО еми аз чакам 1 приятелка вече 15 мин,и ако не дойде до още 5 тръгвам с вас."обясни тя и бързо добави:"всъщност искате ли ме " и пусна една широка и грееща усмивка,която сякаш искаше да изкочи от лицето и.Всички дадоха одобрителни отогвори.След още 5 мин приятелката все още я нямаше.За това време  вскички които не познаваха позната се бяха запознали.И тръгнаха,за щастие си бяхма резервирали маса в едно местенце,та когато отидоха ги чакаха.Посрещнаха ги любезно,но това бе нормално,а и ги познаваха. Често ходеха там.Беше сред любимите им места.Меню си взе само тя те вече го знаехме на изуст.Поръчаха си както обикновенно,а когато сервитъорката Теди дойде, приветства новата членка на компанията.Рядко се виждаха други хора с тях,обикновенно бяхме само те 6 мата.Вечерта мина весело,тя не можа да свали усмивката от лицето си.Тогава той осъзна колко щастлив можеш да бъде ако се радваш на това което имаш.Тя не съжаляваше,че не се е видяла с приятелката си.Беше доволна от новите запознанства.Когато си отиде ги помоли следващия път пак да я вземат с тях.Тя грееше,а те не бяхме направили нищо голямо за нея.Тя ги научи да се радват до голяма степен.По 1 навярно неусъзнат за нея начин,но той беше доволен.Той бе зипадал в много несъмнено тежки моменти,но от този ден на татък,никой не разбираше за тях.Беше се научил да ги пренебрегва.Вече знаеше какво значи да живееш.А компанията,тя вече беше от 7 човека.И така приятелството продължи и се затвърди и всички разбраха,че от всекиго има какво да научиш.