Дата-та е 11 май.Макар и сънени вече сме зад храм-паметника Александър Невски. Кой с мама кой с тати помъкнали куфарчетата в ръка и търсим и се запътваме към входа на галерията за модерно изкуство,пред която са вече дошлите преди нас наши съученици, както и госпожите- Стоянова и Методиева.
Едва ли някой от вас се досеща какво всъщност ние правим там, но за нас това навярно ще остане един от дните които ако не за винаги, то поне за дълго ще помним.Заминаваме за Страсбург.Ще бъдем евро-депутати за 1 ден.Само господин Михов ни липсваше,но и той дойде,заедно с рейса ,с който щяхме да патуваме.Оказа се,че в него ще прекараме доста от времето през тази седмица странствайки из европата.Спахме,будихме се,разни гласове се носеха а ние като стриктни млади пионерчета закъснели с домашните си задачи,хванахме да ги изпълняваме в рейса. Дописвахме си не написаните есета,обсъждахме темите които бяхме поели, в различните групи на които се бяхме разделили.После пак спахм.Стигнахме до Будапеща.Часът беше ... някаде около следобе.Разходихме се,видяхме забележителностите и се настанихме за нощувката.Излезнахме да си напазаруваме и тогава разбрахме ,че унгарците не знаят английски.Кекиш мекиш, нищо не разбрахме,ама минахме на жестомимичната система и от там разговора тръгна. Ориентираха ни към магазина та си взехме всичко необходимо,гарантиращо веселото на вечерта.Прибрахме се и весело до сутринта.Умрели за сън събрахме всичко разопаковано и айде пак път.
До Виена щяхме да се изпоизядем,след като ни сабудиха.Жизнения глас на госпожа Методиева прозвуча из рейса.Микрофона беше в ръцете и,а тя безжалстно каза нещо като "Хайде сега се поразбудете,че имате есенца да ми давате.Трябва да ги прегледаме, който не е написал и после да си ги препишете на чисто."Недоспали хванахме пак да пишеме,ама после пак спахме.Неудобно в рейса .... ама всичко живо спи.Във Виена .... разгледахме видяхме тук дворче,там дворче, паметници а - у. Центъра,хубава катедрала и баш до нея магазин "Била". Пак напазарувахме и после се отправихме към Пратера.Увеселителен парк .... абе и там хубаво беше.Няма кво да расправям,че едва ли някой го интересува.Пък и да не се дразним,че на мен поне ми се връща там.Пак се натоварихме в рейсчето и излезнахме на няколко километра от града.Попаднахме в хубава зелена гора.Спяхме в различни къщички,като във всяка имаше по няколко стай.Вечерта весело,весело ама по едно време затъпя,та се поразлигавихме малко.Опознахме няколко вида немска паста за зъби,из околните бани.Правехме и други глупости ,но нека те останат само за присъствалите.
И тази нощ не сяахме.Качихме се на рейса сутринта след закуска и аз от този ден помня как пристигнахме във Страсбург.Навярно се е случвало и нещо друго през деня но изторията все още мълчи.Та пристигнахме ние ...горе доло към .... абе тъмно беше.И отидохме да похапнем в германия.Един McDonalds, сигурно са ни запомнили и там.Във Франция времето беше добр,но в Германия дъжд.Тъкмо минахме границата и се почна.А на границата имаше едно стихотворение от Дора Габе на български съответно.Имаше и от всички други държави на съответния език.Прибрахме се и си легнахме по-рано.
Чакаше ни напрегнат ден в който трябваше да сме жизнени,активни,адекватни и представителни.Това беше деня в който трябваше да сме в парламента. Тази сутрин будни и видимо уживени,под леко напрежение, строени в две редици, се натоварихме отново в рейса под зоркото наблюдение на висшите партийни членове.С песен на уста (Нас червеното знаме роди ни, нас не ще ни оплаши смъртта....) стигнахме до сградата на парламента.Предполагам всеки знае как изглежда, за това няма да я описвам.Преминахме през проверка за сигурност,за щастие никой не носеше оръжия и преминахме успешно.
Отведоха ни до една зала преличаща на закусвалня и ни почерпиха не особено вкусни кроасанчета.Кафето обаче им беше хубаво.Испозапознахме се с представителите от някой други страни,които бяха в нашата група.Най-много ни се зарадваха гърците и ромънците. След известно време ни поведоха към пленарната зала.Вече всеки беше зел своя бадж, с логото на групата към която принадлежеше. Влезнахме в залата,заехме местата си и започна представянето на всяка държава. За нашето представяне беше избран един говорител още от София и това е Мел от 11е клас (2009г).Ние бяхме представени първи,защото представянето беше по азбучен ред.Мел се беше подготвила по-добре от всички други и ни представи много добре.Снимаха ни,и ни пратиха пак в онези залички където този път обядвахме. След това се проведе викторината, за която се разделихме и свормирахме отбори от по 4 човека,като всеки трябваше да е от различна държава.След това отново ни разделиха на групи като ни отведоха в отделни по-малки стайчки.Там обсъдихме проблемите засягащи това над което се бяхме подготвили.
Върнахме се в голямата зала,и докладвахме до какви изводи сме стигнали, и какви решения сме взели.Вече беше следобед.Познавахме доста нови хора.Оказа се,че има наши сънародници в Люксенбург и кипър, които бяха там в този ден по същата причина поради която бяхме и ние. От всички присъстващи,само ние ромънците и словенските изпратеници бяхме офицялни.
Прибрахме се доволни и спокойни и какво да правим, решихме да разгледаме града.Срещнахме гръцката група.Неможахме да седнем никъде,но се поразходихме.После кой- до когат издържа седяхме и обменяхме опит с разни хора от хотела.Сутринта в 7 станахме ..... да разглеждаме забележителности.Бяхме на 1 корабче из каналите на Страсбург.Добре че не се клатеше много, че иначе щяхаме да напълним корабчето с разни телесни течностти. Като хрътки надушхиме едно евтино супермаркетче и пазара беше ... стабилен.Вечерта пак така до сутринта,кой с каквот намери.
Пак се натоварихме на рейсчето и пак спахме.Този път само господин Михов смущаваше съня ни,за да ни разяснява покрай какви забележителности преминаваме.Стигнахме в Любляна.Там вечерта всички се раздадохме до последно. Много бързо ни свърши разредителя обаче.Но все пак беше хъбава вечер.Видяхме и изгрева.Събрахме си багажа и айде за софията.След 12 часа път си бяхме у дома.
П.П.Беше хубаво.Пожелавам на всеки да има възможността да тръгне на път,било то и по задачи с весела компания.Изживяването си заслужава.Благодаря много на госпожа Методиева,която ми предостави тази възможност.Както и на целия патуващ колектив,в това число госпожа Стоянова и господин Михов, както и всички онези които ниобръщаха внимание на глупостите и ни се дразниха.Благодаря че ни изтърпяхте,и нищо лично ... просто понякога сме си такива.
Гореописаните хора са само част от пътващита,а това е част от моята история, в която постоянно фигуриращи са още 3 ма човека ,докато всички други са свободни електрони,присламчили се към нашето положително заредено ядро.

хубаво би било всеки да успее да изпита поне малко от тези емоциики,които са те сполетяли там ;) Завиждам ти,защото знам и подробности ....ххаха,тука си пропуснал да ги споменеш,но знаеш за какво говоря :)

BRAVO CHODESNO E 4E SE SI SETIL

aaa ... setil sum se za koe i koi si ti ?? Eli ??