Изчезна,
Така сладко изчезна.
Скри се и сега нито мога да те видя, нито да те чуя.
Но аз пак знам, че ти си там.
И макар измама да е било, аз продължавам да вярвам, че не е.
Но сега те няма, за да те попитам.
И все си мисла и някак се надявам да не си забравила за мен и ти.
Защото аз те помня.
Такава, кавато беше.
Такава, каквато ще си останеш винаги.
Или поне за мен.
Красива.
Чаровна.
Сияйна.
И макар всичко някак невъзможно да ми се струва,аз все пак си копнея.
Мечтая си.
Всички онези думи да се сбъднат.
Ще чакам.
А времето, то ще си покаже.
Може пък истина да се окаже.
Предполагам, рано е да се каже.
А ти просто изчезна.
Рязко и внезапно.
Взе със себеси и сладките ти думи.
Ах колко хубаво е с теб.
А ти, защо така изчезна поне това кажи.
Аз ли направих нещо грешно?
Това моля те поне кажи.
Да знам, да не ми тежи.
И ако има нещо моля те прости.
И познаваш ме добре.
И знаеш,
не съм съваршен.
Аз съм си такъв.
Просто обикновен.