-До 2 мин съм пред вас.
-Ок ще ти хвърла ключ.
-Да мина ли през магазина или после заедно ще ходим да пазаруваме?
-После.
-ОК айде.
Гошо остави телефона и взе да търси ключовете. Когато пак се показа Летеца вече чакаше под прозореца.
-Ритни ги. Каза той и ги хвърли.
Летеца ги хвана и се измъчи докато отвори заяждащата входна врата. Като се качи по стълбите видя, че вратата на Гошо беше отворена. Той я беше оставил и беше отишал да види кой му пише в скайп.
Беше Великана: Bratle prebih se pod 1 kola
i napravo si ebah maikata na kolqnoto
i laketa iramoto abe vsichko ot lqvo e razbito
Ta reshih che se otkazvam ot koleto za dnes i shte idvam da znaesh e sa se kupa i trugvam ot nas.
Гошо: ahahha
bravo na tebe are chakame te
Гошо оиде в кухнята. Летеца тъкмо се беше сабул.
-Охо, кво става.
-Нищо. В трамвая имаше някав дядка. Седеше си и си спеше и хъркаше човека, аз като се качих минах покрай него и седнах по-назад . И няква бабичка го сабуди и му направи забележка. Ама то много отчтиво такова, възпитано и тоя като се развика, разпсува. Тя баба та си слезе на спирката точ продължи да плюе и да вика. Аз седях на другия край на трамвая и не можах да повярвам.
- Е секви луди. Каза Гошо и подаде чаша бира. Пуканки?
-Ми да айде. Кой ще идва?
- Ами начи Големия, Пецо, Цецата, Цесекара, Великана, Отслабналия и Сестра му, Професора, Хипито, Белян и Кики там от школата ако ги помниш.
-Да, да нали пихме тука.
-Да, кой още, Войника, Каратеката, Бубулечката, Щурия и Веждата. Тия ще дойдат със сигурност. Може и Билката да цъфне, чакай да му звънна да вида к"во става.
- Е ... изключен му е телефона.


СА МЕ МЪРЗИ ПО КЪСНО ПАК