Заминах аз.
Далече остана вече ти.
Дали?
Зная, че неще можеш да прочетеш това.
Знам, поне за сега. Навярно ще дойде мига за това, но още е рано.
Наявам се времето да остане благослклонно и да дойде мига, когато и аз, и ти ще сме готови за това.
Опитах се да говоря с теб, така и не ми позволи.
Не позволих и аз на себе си, така навярно е по-добре.
Дали.
Е някой ден все ще се разбере.
Обичам те и това е пречката да бъда искрен. Не бях и когато ме изостави. Не съм се чувствал самотен. Знам беше там до мен дори и след това.
Знаеш моята история. Познаваш я, но само от твоята гледна точка. Никога не ще разбереш, какво всъщност изпитах аз.
Не и докато не го изживееш ти.
Дано за теб това се случи в някой сън, а не в реалността.
А така реално ли ще е .
Ами да!
Говорехме си.
Празни приказки.
Дали?
Ами как да ти го обясня...Несъществените неща за теб, всъщност бяха много важни за мен.
А това което беше важно за теб, нямаше значение за мен.
А ти интересуваше ли се наистина.
Вярвам, че да.
Но когато ти говорех така и не ме разбра.
Нищо. Най-важна и до сега остава любовта.
Обгърна ме с любов и то каква... Обикнах те, опознах те.
Но позволи ли ми ...
Да.
Дали?
Защо не ми разказа своята история?
Остави ме...
Така те опознах още по добре. Не ме допусна вътре в теб, но успях. Проникнах и разбрах. Осъзнах се. Обичам те такава каквато си.
Каквато си наистина имам в предвид, а не това на което се преструваше. Не разбрах, защо не си позволи да бъдеш истинска. А вече няма и значение.
Навярно по-лесно е било за теб така.
Остави ме да страдам, а ти страда ли ?
Надявам се не. Поне не много, защото знам, усетих как се чувстваш. Навярно и аз съм виновен за страданията ти. Но ти започна тази проклета игра. Играта на действителността.
А всъщност...
Не, не се отвратих от теб.
Отвратих се от това, което можеш да бъдеш , от това което искаше да бъдеш.
Знаеш ли опитах се. Опитвах се много, не да те променя. Исках да бъдеш такава каквато си ти самата.
Не пожела да оставиш глупавата игра.
Не спирах.
Не пожела.
Остаря.
Пораснах.
Така и не го осъзна!