Ти си там
и те са там
седиш обаче сам
братството остава не сбъднат блян

болка самота обливат твоята душа
мъка идва с тази пуста самота
страдаш и гориш
в ъгала отново сам седи
и на хората се чудиш
сред мислите си пак се губиш

ден след ден продължаваш 
няма как да избягаш
отново сам оставаш
и сам се самоунищожаваш
оставяш се и страдаш
от проблема няма как да се скатаваш

постепенно устаряваш
но не бива на течението да се оставяш
започваш сам да се отдалечаваш
и хубавите дни забравяш
сам во вечноста оставаш
сам в дните тежки ти да страдаш

навреме с проблема трябва да се справиш
иначе положението си само усложняваш
и в калта затъваш
като тежак камък ти потъваш
под вълните в краина сметка сам оставаш
няма на кой да се надяваш
в крайна сметка се  удваяш