Пак пред вратата стоя, заключена е тя. А ти си вътре, заключена сама. Бързо отваряш ми, но не много бързо. Имаш време, достътчно, за да премислиш преди да го сториш. Зная това, зная и какво правиш през това време. Да не отвориш избор имаш ли?
Но кога ще го направиш, знам , едва когато си готова. Сега си на своя териотрия. Подготвено е всичко, макар не съвсем предцизно, заради малкото време което имаш. Лъжите вече са измислени, а обстановката наредена. Неочквано дойдох, но мигом щом влязох, на шахматната дъска се озовах. Битка оспорвана, на мисли, думи и действия. Шах.... без мат. Лъжеш, мамиш, и макар че предвидил съм това пак ме изумяваш. Ще ти простя, и този път, но и този път не ще забравя. Те май много се насъбраха, но нали приятели сме.
Или поне ти на мен, а аз на теб, по-скоро не. Може пък да не осъзнаваш, какво правиш или, че аз го разбирам. На вярно просто ме приемаш по друг начин, но не мога да съм сигурен в това. За теб може всичко да е една игра. Тя се казва Шах, но не е само това, за мен поне.
Излезнах, и оставих те. Сега пак няма никой при теб, а у мен остава спомена. Още един, макар болезнен, все пак спомен. А играта ти става все по-предвидима. Ала макар да знам, какво ще сториш, не знам как да те спра, в изблика на глупостта ти.