Любовта наша някак се погуби,
потъна всичко в измами и заблуди.
Или някой мен от съня ми ме събуди
никой друг обаче не се очуди

Лъжи ли ти изрече
или сам измислих си ги аз.
Не зная ,ала заблудих се.
А дълго мислих,
какво ще стане между нас,
но май нещатата не разбрах,
и твоя шифър аз не разгадах
В ума ми този сценарий  аз не разиграх.

И как всичко свърши в мигом не разбрах.
Дулго аз не страдах ,
и сломен не бях.
Ала безброй от твойте лъжи прозрях.
Ако това не беше края вече щеше да е грях.

А сега ,пред клавиатурата стоя.
Мисля аз за нашата съдба,
ала уви наша вече не е тя.
Ти пое по своя път,
а остави мен на кръстопът.

Дали онези там от горе ни съзряха?
Дали самите те съдбите наши предвещаха?
Дали пътищата ни пак ще пресекът?
Дали нежни чувства в нас ще насадят?
Дали сега опитват се да ни научат 
или просто чудят се как нашите сърца на колове,те да набучат.

Коловете на лябовта,
взела свойте жертви,
пазителката на най-жестоката тъга.
А също тя е тази,
предводителката на най-чистата светлина.
Но не там в обширната небеса,
а тук дълбоко в нашата душа.

И срещнах те аз отново днес.
Но ще има ли нататъшен прогрес,
ще видим тези дни или навярно още днес.