Ей, хора, отново преоткривам истината с много години закъснение. Идва Коледа и аз бях написал много хубаво писмо на един от моите хора. То гласеше:

„Здравей, човеко! Искам да те помоля да ми донесеш една резачка за дърва от Лапландия. Решил съм да си оправям проблемите с едни хора тука. Искат от мене всяка сутрин да ставам рано и да седя по 6-7 часа на един дървен стол. С този подарък вече няма да имам подобни проблеми, защото нито ще има къде да сядам, нито чинове, на които да си слагам тетрадките. Смисъл, те искат не само да сме там, а и да пишем. Те са лоши хора. И да си говорим даже не може. Лоши хора, ей, лоши. Пък и домашни ни дават, та и вкъщи да се мъчим. За това моля те да ми я донесеш, а аз ще продължавам да се противопоставям на системата като добро дете, без да наранявам хората. ”

Но малко преди да го изпратя ми отвориха очите. И сега аз ще ви споделя какво разбрах : ДЯДО КОЛЕДА НЕ СЪЩЕСТВУВА!!! Бях потресен хора, се едно са ми блъснали главата с голям и тежък тиган. От този ден нататък бях разбит, близо две седмици. Бях се вкарал в много страшен филм, но ми свършиха парите и трябваше да се върна на традиционната прожекция. Обмислих безброй варианти, но сега просто чакам Коледа

. И осъзнах, че брадатия старец вече не ми трябва.

Без него ми е по-лесно,

не ми се налага да пиша глупави писма,

просто с приятелите ми

се разбираме кой какво иска.

Ха-ха, чакам си бомбата!!!

Пазете се Другари Комсомолци