Искаш почит и уважение,
получаваш само моето презрение.
Там на ъгала седиш и чакаш,
просиш и за стотинки молиш.
Сега събираш и пестиш
следващата доза чакаш,
и стотинките броиш.
Доза уважение,
глътка и след това
липса на съмнение.
Няма повече презрение,
нито усамотение.
А някога към теб царяло е 
пълно уважение.
Пари и власт държал си в раце,
цяла София пред теб на колене.
Ценена е била твоята усмивка,
а сега нямаш ни къща ни завивка.
Имам да ти дам,но няма.
Не искам да те виждам пак пиян,
от алкохия водовъртеж завладян.
Не той спасение е за теб,
от тази самота и отчаяние.
Няма за кога да се отдаваш на страдание,
време е да се стегнеш,без колебание.
Неще стане по добре,
мрежата по-гъсто ще се заплете.
А времето върви,
реката на живота бавна е ,
ала все пак тече.
А сега ти пак седиш на колене.
Не действаш, а чакаш уважение.
Тръпнеш в очакване на следващата доза опиянение.
Минало е време то разкаяние,
не можеш да ибягаш и от това отчаяние.
Живота е такъв,ще има още страдание
но нека името ти не носи това призвание.
Спасявай се без колебание,