Ти сега далеч седиш.
Страх те е да се приближиш.
Чудиш се какво да сториш,
как да се успокоиш?
Крехка си таке е ,
но защо от мен се пазиш.
Страхте ли те е да не страдаш?
С приятели и в къщи се скатаваш.
Вечно мама,татко обвиняваш.
Но пораснала си ти да не забравяш
и готова си сама живота си да направляваш.
Няма смисъл ти от мен да бягаш,
аз мога да съм там до теб на мен да се облягаш.
Не искам аз да страдаш
нито на мен да се подчиняваш.
Искам само да ми позволиш
да ти покажа моето въздиш
и душата моя можеш ти да заплемниш,
стига мъничко поне да се приближиш.
Не ще те спирам аз напред да вървиш
ще омитам с мен да полетиш
освен ако до тогава ти не ме одстраниш.
Ще ми е по мен да запламтиш
Всеки кът на твоята душа да осветиш
с пламъка на любовта да затреприш
и със него мен да просветлиш.