Пътеката пред мен е кална. А връщане назад, няма!
Около мен ... гора.
Не виждам, тъмно е, но има и гъста мъгла.
Вали сняг и е студено.
Треперя, а вятърът е безпощаден.
И изведнъж...
Ярка звезда.
Там напред в далечината.
Малка светлинка.
Адреналин.
Задъхан, мръсен и мокър напредвам.
Приближам се.
Постепенно.
И чувам глас.
Два.
Много гласове.
Песен.
Не, не пея аз.
Приближавам се и чувам.
Група хора.
Пеят.
Горан Брегович- буба Мара.
Има надежда.
Може и да се спася.
Остава още малко.
Но все далеч изглежда.
А мойта сила се изцежда.
Дано успея.